Но кои са всъщност народните будители? Едни ги свързват с книжовността, други с революцията, но най-важно е имената им да не бъдат забравени!

Пръв запалва искрата на народната памет монахът от Хилендар - Паисий, който със своята скромна книжица „История славянобългарска“ разпалва жаждата за духовна свобода. По-късно Софроний Врачански преписва тази малка „книжица“, написва автобиографията си и слага началото на новобългарската художествена литература. И докато Паисий говори на целия народ, който трябва да стане нация, последователят му се обръща към всяка душа, която трябва да се изпълни със самочувствие и самоуважение.

В дългите дни на робството понятията български род и дух започват да се забравят. Извървява се дълъг път, който минава през борбата за независима българска църква. Начело на това движение застават свещениците Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Младият даскал Димитър Миладинов „вкарва“ българския език в черквите, а по-малкия му брат Константин Миладинов, завършва общото им дело и издава сборника „Български народни песни“. Посрещнат с голям интерес в Европа, той е първата сериозна регистрация за присъствието на българската духовност и култура в Европейското.

Габровският будител Васил Априлов основава в родния си град безплатно, изцяло светско българско училище. Амбицията му е то да стане „люлка“ на българската литература. Народен будител е и доктор Петър Берон, написал на жив говорим език първия светски учебник, известен и до днес като „Рибния буквар“.

Делото на народните будители продължават още много достойни и честни българи, които милеят за своя род и език. Примерът на тези, които ни завещаха славно минало ни води в ежедневните ни мисли и дела. На първи ноември почитаме паметта им и оценяваме приноса им в развитието на българската култура. Но нека това не бъде единствения ден в годината, когато се сещаме за тях!

Днешните будители са надеждата за съхраняването на българския народ. Ние имаме нужда от тях, за да се събудим от апатията, да се отърсим от усещането, че от нас нищо не зависи, да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да се борим за оцеляването на националното си самочувствие и отговорност. Днешните будители, са тези, които са готови да разпространяват и поддържат огъня на просветата, културата и духовността. Те са ни необходими, защото времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.

Има учители, за които “учител” не е професия, а призвание. Има хора на изкуството, за които творчеството е единственият смисъл на живота им. Има творци, посветили се изцяло на идеята да помагат на другите, всеки чрез това, което умее най-добре. Сигурно ще попитате къде са тези хора и защо не ги виждате… просто се огледайте наоколо. Техните истории вдъхновяват. Показват, че мечтите могат да се сбъднат, колкото и да е трудно това. Не ти трябват чудеса, а здрава работа и куража да рискуваш. Нужно е само да се осмелиш да опиташ, да се събудиш от апатията и безразличието и да си кажеш “Аз мога”. И наистина да го направиш.

Екипът на MediaNews честити празника на всички радетели и пазители на българския дух - съвременните будители, в това нелеко време на изпитания, сила и надежда!!