Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, чие влияние преобладавало в ожесточената и често пъти кръвопролитна борба между арианите и православните. Но и в заточение, и на патриаршеския престол той винаги еднакво показвал себе си непоколебим изповедник и стълб на православието.

Тази твърдост станала причина за неговата мъченическа смърт. Император Констанций, привърженик на Ариевото учение, го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен във време на богослужението със собствения му омофор.

Това станало в 350 година. В 381 г. мощите му били пренесени в Цариград, а оттам - във Венеция, където се намират и сега.

Света Кла́вдия Проку́ла е жената на Пилат Понтийски. В гръцката, коптската и етиопската православна църква паметта ѝ се почита на 27 октомври по Юлианския календар.

Евангелието по Матей за нея пише следното: „Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насън много пострадах за Него“ (Мат. 27:19). За нейното обръщане към християнството пишат много църковни автори – Ориген, блажени Августин, Йоан Малала, Атанасий Велики и други. Бл. Теофилакт Български пише в своето тълкувание на Евангелието: „Не самият Пилат видял съня, но жена му… И този сън бил дело на Божия промисъл, впрочем, не за да бъде освободен след това Христос, но за да се спаси тази жена“.

Запазените версии за живота й се разминават. Според едната тя завършила мирно живота си като християнка, като проповядвала Евангелието заедно с другите Христови ученици. А според друга версия, Прокла пострадала мъченически за вярата си.

Блаженият наш отец Лука произхождал от Сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с усърдие посещавал Божиите църкви и бил не само слушател, но и изпълнител на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, една нощ той излязъл от дома си и отишъл в необитаема пустиня. Там той живеел сам със зверовете. След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука се удостоил с божествено и ангелско посещение. Накрая отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на суров постнически живот: вкусвал по малко хляб и вода през три или четири дни и почти не спял.

Така живял в продължение на година и половина. После заедно с още един монах се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се само с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял, като през цялото време носел само една дреха и ходел бос. Той си поставил като правило да не излиза от килията си, докато не изчете целия Псалтир. Обикновено завършвал правилото си около третия час. От третия до шестия час се трудел. И вече след шестия час вкусвал немного храна, без при това да изоставя работата си. Като живеел така, той се удостоил с голяма благодат и познал всяка мъдрост, така че някои, недоумявайки, говорели: “Откъде той познава книгите?”.

Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с голямо старание устроил техния живот. Заради това преподобният заминал дори във Византия, където се запознал с устройството на монашеските общежития и беседвал с тамошните отци. Оттук той заминал за Коринт, където, след като преживял в една обител не повече от седем месеца, мирно починал в Господа.