• Забавно • 1198 • 0

Странната история на Великденския заек

Великденският заек е задължителният образ, който се свързва с Възкресение Христово, първоначално в Западна Европа и САЩ. Днес е популярен и в България. Докато отхапват главата на шоколадовото зайче обаче, много хора се чудят как така пухкавата животинка от анимациите е станало централен образ на великденските празненства.

Списание Conversiation предлага погледа на Кейти Едуардс директор в Университета в Шефилд. Символът на кръга с трите диви зайци, свързани един с друг чрез своите уши, е открит в редица християнски църкви. Разновидности на този древен символ са откривани и в далечни дестинации, чак до Китай. Но както всички други културни символи, значението и на този остава загадка и в наши дни. Дивите зайци се свързват от векове с Мария, майката на Исус. Асоциациите между тях и непорочното зачатие идват от факта, че дивите зайци (в повечето случаи погрешно обединявани с питомните зайци) са в състояние да произведат второ поколение докато все още са бременни с първото.

MediaNews.bg
от

Картината на Тициан "Девата със заека" обрисува тази връзка. Мария държи заек на преден план, показвайки по този начин своята непорочност и плодовитост. Заекът е бял, за да внуши нейната чистота и невинност.

Някои фолклористи предлагат, че Великденският заек идва от древен англо-саксонски мит за богинята на плодовитостта Остара. Тя е олицетворение на изгряващото слънце. В тази си роля тя се свързва с пролетта и е смятана за богиня на плодовитостта. Тя е приятел на всички деца и за да ги привлича, тя преобразява своята птица в заек. Този заек носи четири ярко оцветени яйца, която германската богиня дава на децата като подарък. От нейно име и обряди произлиза и Великден".

В своята книга от 1835 г Якоб Грим пише: “Великденският заек е неразбираем за мен, но вероятно той е бил свещено животно за Остара, изглежда затова е божество на лъчезарната зора, на изгряващата светлина, спектакъл, който носи радост и благословия, чието значение лесно може да бъде адаптирано към деня на възкресението на християнския Бог".

Митът за Остара става популярна теория за произхода на Великденския заек, въпреки че това е спорно.

Най-ранните препратки към събиращия яйца Великденски заек могат да бъдат намерени в германски текст от края на 16 в. (1572 г.) "Не се безпокойте ако Великденският заек ви избяга; ако изпуснем яйцата, ще сготвим гнездото", гласи текстът. Един век по-късно друг германски текст още веднъж споменава Великденския заек, като го описва като "стара легенда" и предполага, че историята се е появила малко преди излизането на книгата.

През 18 в. германски имигранти взимат обичая за Великденския заек със себе си при пристигането си в САЩ и до края на 19 в. в сладкарниците в източните американски щати вече са продавали бонбони с форми на заек, прототипи на съвременните шоколадови зайчета.

Независимо дали зайчетата са нечисти, символи на плодовитата сексуална активност или икони на непорочността, енигматичният Великденски заек вероятно ще продължи да играе централна роля във великденските празненства. Но откъде точно се е появил този образ обаче, вероятно ще продължи да бъде загадка.