Сретение Господне е един от 12-те големи християнски празници и един от четирите, посветени на Божията майка. "Сретение" означава "среща" и съвпада с четиридесетия ден от рождението на Иисус Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм. Според Мойсеевия закон, всяко първородно от мъжки пол било посвещавано или представяно пред Бога. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.
По същото време там служил св. Симеон - един от 70-те преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език. Преданието разказва, че на него се било паднало да преведе онази част от пророчеството на Исая, където се казва, че девица ще зачене и ще роди син, който ще е Спасителят на света. Симеон решил, че ще е по-вярно, ако думата "девица" се замени с "жена". В тоя момент чул Божият глас, който му казал, че той няма да види смърт, докато не види това чудо и не вземе в ръцете си Спасителя. Така Симеон доживял до дълбоки старини. И в деня на представянето на Иисус в Йерусалимския храм, точно той го посрещнал и взел в ръце, затова и празникът се нарича "Сретение" - тоест посрещане, на Господа.
Тогава св. Симеон казал думите, които и до днес са част от богослужението и се четат по време на великия пост - "Сега отпускаш своя раб, Владико, според думите си - смиром, защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи и славата на твоя народ, Израиля".
В българските вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от трите поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват. Така едновременно се почита християнската светица майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
Според народните вярвания, през този ден не се работи, жените не докосвали нищо остро - нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец.
На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.
Спазвало се сексуално въздържание, раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни.
Вярва се, че ако на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, ако вземеш - цяла година ще взимаш
По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско.
Ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито
Младите момичета вярвали, че какъвто мъж първи срещнат на този ден – такъв ще бъде и техния бъдещ съпруг – по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича Сретен или Обретен..
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба - наричат го Петльовден.
За празника в България преданията разказват следната 300 - годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч – Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Много хора го приемат като типично мъжки празник, дори на някои места го възприемаме като мъжки аналог на обичая Бабинден. Запознати твърдят, че Петльовден е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
