Бор – символизира търпението и постоянството. Смолата и игличките му са добре познато лечебно средство. Смята се, че борът помага на хората да възвисят духа си, носи им спокойствие и творческо вдъхновение. В много култури е символ на дълголетие, издръжливост и скромност. Неслучайно Елин Пелин например избира за емоционална кулминация на своята повест „Гераците” именно отсичането на бора, семейното знаме”.

Бреза – олицетворение на красотата, външна и вътрешна, и на емоциите. Символизира интуицията и спонтанните действия. В Източна и в Северна Европа брезата е смятана за дърво на любовта, на живота и на щастието.

Бряст – внася повече движение и енергия в живота. Смята се, че разпространява положителни импулси и олицетворява креативността и динамиката на битието. В славянските митове брястът е представен като антидемонично растение. Всички предмети, изработени от бряст, имали силата да прогонват злото. В древността тези дървета олицетворявали смъртта и тъгата.

Бук – символизира вечността, помага на хора на умствения труд да преоткрият целите си, лекува душевни страдания. В миналото приписвали на бука способността да предрича бъдещето и го използвали за прогноза на времето през зимата: ако в началото на ноември дънерът на бук се удари с брадва и раната остане суха, трябва да се очаква сурова зима. В древногръцката митология нееднократно се споменава, че на свещената планина Олимп растели букове, обитавани от мъдри кукумявки – птиците на богинята Атина. Древните римляни пък почитали бука като символ на плодовитостта.

Върба – в древните митологии е символ на плодовитост и жизненост, а в Средновековието се смята за мистично дърво. С върбата са свързани множество суеверия. В различните християнски страни по света съществуват множество народни поверия, свързани с Връбница. Ето някои от битуващите предсказания и суеверия, свързани с този празник:

Какъвто вятър духа на Връбница, такъв ще преобладава през цялата година; Бездетните жени ще заченат, ако изядат няколко пъпки от осветена върба; Ако на Връбница времето е слънчево, то реколтата от плодове и зърно ще бъде богата.

Върбата олицетворява спокойствието и хармонията, дарява сила и утеха, лекува душевни страдания и задълбочава връзката с майката земя. Осветената в църквата върбова клонка има магическа сила, затова се пази пред иконата през цялата година. С върбова клонка се препасвали момите и невестите на Гергьовден, за да бъдат здрави.

Смърч – много древни народи почитат дървото като символ на надеждата, понеже изглежда силно и здраво и израства бързо. Вярвали също, че има силата да лекува болестите на хората. Освен това смолата на смърча имала способността да показва на хората верния път, когато загубят посоката. Смятало се също, че смърчът изяснява заплетени ситуации и освобождава от зависимости.

Тис, отровна ела – дърво на смъртта. От една страна е символ на смъртния покой, а от друга – на вечния живот заради наситено зелените си иглички; в нордическата митология осигурява защита срещу магии и зли духове.

Топола – в гръцката митология се свързва с Хеката, която е царица на вещиците. Според легендата певецът Орфей напалил клада от тополови клони, за да бъде посветен от Хеката в изкуството на магията.А според друга легенда кръстът, на който бил разпънат Христос, бил направен от топола. Оттогава листата й треперят. Тополата означава духовно развитие и вдъхва на хората кураж в трудни времена. Има лечебно действие при ревматизъм,кожни заболявания и възпаления.

Илекс (самодивски чемшир) – цветето на универсалната любов, превръщащо коравосърдечието в благородство и великодушие. Според митологията на келтските друиди и германите носи щастие. В Древен Рим растението е приемано като знак назрелите жени, а според християнската традицияе белег на мъченичеството на Христос - отъждествява се с трънения венец заради буйните си листенца.

Кестен – излъчва ведрост, радост и предразполага към задушевно общуване. По тази причина често го садят в паркове и градински заведения. Кестенът има дълбоки корени и помага на стресираните хора да подредят мислите си. В християнската символика това дърво въплъщава божествеността,целомъдрието и победата над изкушението.

Лиственица– едновременно крехка и силна, тя е майстор на оцеляването. Символизира изконната вяра в собствените цели, помага на човек да извърви пътя си без озлобление. В някои култури лиственицата е закрилник на дома и се смята, че предпазва от магии.


Явор – освобождава от страх, символизира уравновесеността и вътрешното спокойствие. Помага за преодоляване на стеснителността и е мост към по-висшите сфери. Според редица древни религии яворът притежавал защитна мощ срещу демони и природни стихии. Келтските друиди отдавали голямо значение на полския клен, който е подвид на явора. Садели го на свети места, защото имал силата да прогонва всяко зло. В българския фолклор символизира устойчивост, здравина и мъжка сила, затова Пенчо Славейков например го използва като често сравнение в своите фолклорни поеми.

Ясен – В скандинавската митология той се нарича Йедразил - световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете. Символизира промяната, съзиданието, разгръщането на душевния потенциал. Символ е на живота, на силата и близостта до божественото. На ясена често приписват и лечебни свойства.


Текст: Цветелина Велчева

Източник: obekti.bg