След това през 2001-2002 дойдоха десетки снайперистите над хотел Родина, над киното, над гарата и целия център, не толкова да пазят Гоце, а за да покажат на народа, колко е малък и, че от него нищо не зависи. Никога на друга българска визита, без международно участие не е имало 50 снайпериста!

През 2017 г. доживяхме да видим и друга височайша фигура. Е вярно, служебна била, но височайша. Е, вярно, че служебната фигура подмина танцовия състав, и след това трябваше танцовия състав да изчака час, служебната фигура, за да благоволи, да погледа приготвената за нея програма.

И така, както и преди за да бъде посрещана поредната височайша фигура – се направиха ударни ремонти. Беше впрегната цялата физическа и интелектуална мощ на общинската администрация. За съжаление от всичко това пострада едно дърво. Дърво, което беше затрупано и вече трети месец продължава да е затрупано от купчина камъни. Тези камъни спират достъпа на дървото до вода, която за него е жизнено важна. Това дърво всеки ден изсъхва. То има огромна сантиментална стойност за много хора пътуващи всеки ден със влака. Едва ли не, то играе ролята на жепееца (който на тази гара липсва), който всекидневно посреща пътниците.

След всичко изброено, идва въпросът – заслужаваше ли си всичко това? Заслужава ли да се обрече дори едно дърво на бавна гибел, заради поредния цар, който надменно ще показва своите дрехи и надменност в Мездра.
И не е ли време, ние гражданите, когато пак ни посети поредния цар, дружно да извикаме, че ЦАРЯТ Е ГОЛ!