Скътано в гънките на гордата Стара планина, на брега на пълноводния Искър, Зверино заблестя под многоцветната дъга. Окъпано от пролетния дъжд, селото грейна в слънчевата прегръдка, очаквайки тихите стъпки на феята пролет.
"Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!"
Бавно, с безшумни стъпки и венец от пролетни цветя, Вълшебницата пролет нежно прегръща притихналите долчини и остри канари, за да им вдъхне живот.
