Св. Пантелеймон бил от град Никомидия (дн. Измит на азиатския бряг на Мраморно море, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон (от гръцки - Лъв във всичко), а когато се покръстил, приел името Пантелеймон (от гръцки - Всемилостив).

Бил ученик на знаменития тогава лекар Евфросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който обаче заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове. Част от мощите на светеца се пазят в светогорския руски манастир "Св. Панталеймон".

Още в Първата българска държава почитта към св. Пантелеймон е била голяма.

Вярва се, че тогава птиците се събират на ята и се приготвят за дълъг път до топлите страни. Наричат празника още „Пантелей”, „Паталей”, „Църна Паталея”, „Воден Пантелей”. Навсякъде денят се смята за „тежък”, „лош” и се почита „за патило”, т.е. за лошо. Според народната вяра св. Пантелей лекувал хората и ги пазел от болести. Той бил по-малък брат на св. Илия и покровител на летните бури, пороища и наводнения – затова го наричат и „Воден Пантелей”.

Жените раздават обредни пити в чест на светеца и го молят да пази селището от наводнения. В Странджа и Родопите има много параклиси и аязми, посветени на св. Пантелеймон, и на празника му там се събират много хора. В съответствие с представата за светеца като лечител през IX в. към манастирите, носещи неговото име в Охрид и Преслав, били създадени медицински школи и лечебници.

На 27 юли се чества и успението на свети Климент Охридски. По древна традиция на този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под хубавото име Седмочисленици.