Света великомъченица Екатерина била от царско потекло - баща й Конста бил управител на Александрия, Египет по времето римския император Максимиан (IV в). Получила блестящо образование, изучавайки трудовете на най-видните древни философи и учени. Майка й, която изповядвала християнството, я изпратила при един пустинник, който я въвел в Христовата вяра. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.

Когато станала на 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала, а накрая я посекли с меч в 305 г.

Ангел Божи отнесъл тялото й на планината Синай, където по-късно бил построен манастир.

Паметта на св. Екатерина се чества от всички православни по света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се строят църкви, много манастири са наречени на нейно име, много православни и инославни християнки носят името й..Славата на тази мъченица била велика и в древността. Павла, знаменита римлянка, основала манастира във Витлеем през 386 г., посветила храма в него на мъченица Екатерина. От разказите на св. Епифаний тя разбрала, че Екатерина била родена на остров Кипър, в Саламинската планина, откъдето заминала в Александрия. Света Екатерина била по светите места в Йерусалим. Пред яслите във Витлеем дала обет за девство и получила пръстен от Христа.

Празникът на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат светицата заради способностите й да лекува бяс и шарка.

Рано сутринта стопанката на дома, която задължително трябвало да бъде чиста т. е. да не е в месечния си цикъл, трябва да замеси пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правели от това тесто е задължително нечетен: 5, 7 или 9 и трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.

Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: „Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!“ И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!“Жената трябва да отговори: „Амин! – Дай, Боже!“

Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последният почерпен да бил нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко, жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.

Дали силата на вярата и позитивното мислене наистина са ги предпазвали от болести, дали св. Екатерина е помагала не може да се каже, но факт е, че този тип ритуали са били здраво залегнали в бита на българите. Били са спазвани стриктно и цикълът на живота се е определял от тях.

Източник: pravoslavieto.com