Днес ние отбелязваме 257 години от излизането на най-българската книга. Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба "История славяноболгарская", вписванията в хилендарските кондики и някои писма.

Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско. Баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Според неговите думи не е учил "нито граматика, нито светски науки", вероятно имайки предвид годините до замонашването си.

През 1745 г. отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в "Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 г. в Зографския манастир.

Значимостта на епохалния труд "История славяноболгарская" за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането прави св. Паисий Хилендарски една от най-тачените фигури в родната история. Заслугите на скромния монах и таксидиот (православен монах, събиращ дарения за манастир), го нареждат сред най-популярните личности, дейци на Българската православна църква.

Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на "История славяноболгарская”, на 26 юни 1962 г. Светият Синод на Българската православна църква провъзгласява преподобни Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.

Със своята малка книжица отец Паисий пробужда народностното съзнание и сили у българския народ, изтръгва го от съня, апатията и отчаянието и постави началото на Българското възраждане. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане.

Това е денят на покровителството на светеца над българската история и историци.