Живяла през ХI век, тя просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Името на света Параскева идва от гръцки и означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.
През 1231 г. мощите на света Петка са пренесени от българския владетел Иван-Асен ІІ от Епиват в столицата Търново, където те остават до османското нашествие. След това те са пренесени в Сърбия, а по-късно и в дн. Румъния. Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш.
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на земеделските култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот. Денят празнуват и овчарите. На Петковден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба, след което на овчаря се носи дар баница.
В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни задължения - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Поверия
Ако на Петковден:Грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна
Докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Вярвало се, че жените, които не спазват повелята, биват посетени от Света Петка в образа на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.
Смятало се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано" представляват сакрална граница между старата и новата година.
На места, в съботата преди Петковден, се прави Петковденска задушница, раздават се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекадява и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На трапезата за Петковден се слага гювеч с овче месо, курбан чорба, сармички с лозови листа, яхния с праз, шкембе, обредни хлябове.
Източник: pravoslavieto.com
