Тържествуваме и сърадваме, заедно с цялата Божия Църква, на Христовата победа над смъртта и ви призоваваме в този ден към пълнота на радостта, дела на милосърдие и жертвена любов, в стремеж към онази любов, с която и Сам Бог ни бе обикнал, когато заради нас и нашето спасение отдаде Единородния Си Син, „та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).
Тази непознаваща ограничения, всещедра и всепобеждаваща божествена любов, с която Бог създаде света, яви сред нас и Самия Божи Син, Който в послушание към волята на Отца „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек” (Фил. 2:7), и „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (2:8). Ала точно затова „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (2:9-11).
Хилядолетия по-късно ние отново прекланяме колене и изповядваме, че Един е Господ, една е вярата, едно е спасението и че под небето не ни е дадено друго име, с което да се спасим (Деян. 4:12). Вярваме и изповядваме, и се стремим във всеки ден от живота си да подражаваме на Неговата милост, на Неговото човеколюбие и Неговата жертвена любов, която Той ни завеща, казвайки: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан. 13:35).
Тази съвършена любов Той ни показа на Кръста, нея Той очаква и от нас, и за нея най-много ще ни изпитва в Съдния ден, защото там е скрита цялата тайна на нашето богоуподобяване. „Възлюбени – пише в зората на християнството божественият евангелист, – нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога” (1 Йоан. 4:7). А „който не люби” – продължава апостолът, – той „не е познал Бога, защото Бог е любов” (4:8). Да имам всичко – казва св. апостол Павел, – „щом любов нямам, нищо не съм” и „нищо ме не ползува” (1 Кор. 13:2-3).
Тази любов е движеща сила не само на откриващата се пред нас Божия свята воля. Тя трябва да бъде такава и за нас, които се стараем да подражаваме и да се уподобяваме на Господа. Да бъде същност и съдържание и на нашия път в следване на Неговите стъпки, в нашето всекидневно вървене, заедно с Него, към Кръста и към Възкресението, в нашето уподобяване на Този, Който в Синовно послушание към волята на Отца претърпя всяко унижение и страдание, и дори позорната кръстна смърт, но доведе докрай Своята богочовешка мисия и ни дарува Своето спасение.
В Неговата битка против силите на злото оръжията Му бяха не божествената власт, сила и мощ, а Неговото божествено смирение и всепобеждаващата Негова любов. Това смирение и тази любов са и нашите оръжия днес, в борбата ни, която „не е против кръв и плът, а… против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Борба, в която всеки ден ние се опълчваме срещу греха в самите нас, за да се покажем достойни за даруваното ни от Господа спасение и в която ние не сме оставени сами, защото с нас винаги е Онзи, Който пръв, чрез победното Свое Възкресение надви изконния враг на човешкия род, и, като се въздигна тридневен от мъртвите, постави така началото на нашето спасение.
Братя и сестри,
Като ученици и следовници Христови, като христоименит род, ние сме призвани всеки ден от християнския си живот да бъдем съучастници в тази Божия победа, всякога да имаме пред очи Възкръсналия от мъртвите Господ и на Него, според силите си, да се стремим – в слово и дело – да подражаваме във всичко, защото Той е залогът и за нашето спасение. Без Своето Възкресение Господ щеше да бъде само един от многобройните учители, които човечеството познава в своята хилядолетна история. Един от онези, с чиято мъдрост е изпълнена съкровищницата на човешката култура. Ала Христос е Син Божи и наш Господ. Той е „пътят и истината и животът” (Йоан. 14:6); наш вечен Учител, Наставник и Небесен Господар, Който със Своята самовластна победа над смъртта „разруши преградата”, която ни отделяше от небесата (Еф. 2:14), и Който с любящо сърце продължава да очаква всеки от нас в нашето от Бога дарувано Небесно Отечество, призовавайки ни всеки ден към истинската свобода в Светия Дух (Йоан. 8:32; 2 Кор. 3:17) и към любовта, която ни показа на Кръста.
В тази любов, чрез която се съзижда Тялото Христово (Еф. 4:16) и която апостолът нарича „свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14), са целият смисъл и същност и на Новия Божи Завет с човечеството (Йоан. 13:34), и на основаната при съшествието на Светия Дух Църква Христова (Рим. 5:5). А пръв тази любов ни засвидетелства Сам Господ, на Чиято дивна победа днес се покланя цялото творение. Само тя може да осмисли и собствения ни живот, като покрие всеки грях и всяко престъпление против Божията свята воля. За всичко това отново ни напомня днешният пресветъл и тържествен ден. Денят на нашата непосрамена вяра, на нашата светла надежда и на от нищо непомрачимата ни радост.
Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!
Благодатта и мирът на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН
† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
