На всеки притежател на куче е добре известно, че при извеждането му първото действие, което кучето извършва в непосредствена близост до дома, е да маркира своята територия. По този начин то всъщност оставя „визитната си картичка“, и казва на другите кучета да внимават с неговата територия. Много от тези поведения при кучетата, се наблюдават и при нас хората, макар и в еволюирала форма на проявление.

Както всяка община, така и Община Мездра, има своите служебни автомобили, и паркинг места. Естествено сами на себе си те са си разрешили (още от преди повече от 20 години, та до днес) да ползват най-близките до входа на общината парко-места за служебните цели на общината, а най-близкото място (на ъгъла на паркина) е мястото за париране на служебния автомобил на кмета на общината (без значение кой заема поста). Паркинг мястото на кмета е условно казано, защото трябва това място да се нарече мястото на феодалния началник на града.

На това място не е винаги паркирал само кметът на град Мездра. През 2005 г., един червен депутат паркираше многократно точно на същото място. След като беше помолен, да премести колата си от там, защото това е кметското паркинг място от охраната на общината, той каза на охранителя: „Виж какво, момче, аз съм много повече от кмета и всички в тоя град, и умишлено паркирам на това място – точно поради това”.

По законите на Република България, независимо дали има обособени места за парко-места за инвалиди – за такива се считат по подразбиране двете най-близки парко места до входната врата на общината – тоест т.н. място на кмета. Ако това не бъде спазено, общината може да бъде осъдена, и след това глобите да плащат всички граждани. Възможно ли е кмета на град Мездра да е инвалид, и за това да паркира там? Но това означава ли, че и предните кметове са били също инвалиди?

Явно нито закони, нито глоби са в състояние, най-близките две парко места до входа на общината да бъдат за инвалиди, а не служебни, или парко-място на кмета, защото ако не дай си боже, там паркира друг големец – това ще означава, че с това си действие – казва на обществеността – кой е истинският господар.