Вандалските прояви в Къщата музей "Никола Войводов“ не спират през годините. Имаше счупени прозорци, изкъртени черчевета, потрошени стълби и врата, графити по стените и струпване на боклуци. Това наложи от ръководството на музея да изискат от Община Враца поставяне на LED осветление и камери за видео наблюдение в това пространство. За съжаление, до сега мерки в тази посока не бяха предприети – допълни шефът на културната институция.
Със съдействие на общинската управа през миналата година от Бюрото по труда бяха отпуснати две допълнителни бройки от програмата за временна трудова заетост, чрез които се подпомогна поддържането на дворните пространства в Етнографския възрожденски комплекс "Св. Софроний Врачански“ и Къщата музей "Никола Войводов“. Заради съкращенията във времето отдавна е махната щатната бройка за уредник, който да бъде постоянно на това място.
Така набезите зачестяват и стопанисването е изключително трудно. "Нееднократно сме правили опити за справяне със сегашното положение", сподели Ганецовски. През последната година са внасяни предложения до Община Враца за монтиране на видеонаблюдение на Къщата музей “Никола Войводов”. До този момент обаче това все още не се е случило, за да бъдат ограничени набезите.
От Община Враца през миналата година назначиха охранител на Къщата музей "Никола Войводов". Тогава информацията съобщи кметът Калин Каменов в отговор на поставен въпрос от съветници относно взетите мерки за опазването ѝ. Къщата музей е затворена, металната порта на двора е заключена и за по-голяма сигурност катинарът ѝ е увит с найлонов плик.
Още преди година стана ясно, че се обсъжда идеята дворното място и родния дом на предшественика на Ботев да бъде дадено под наем или на концесия, което да осигури посещаемост. Директорът на музея Георги Ганецовски също сподели, че концесията може би ще е спасение за къщата музей на родения през 1842 г. във Враца Никола Войводов, получил образованието си във Възнесенското училище в родния си град, френското училище в Бебек и "Робърт колеж" в Цариград.
През 1867 г., подпомогнат от местни българи в Галац и сърбина Цветко Павлович, той успява за кратко време да организира малка, но стегната въстаническа чета, в която влизат българи, сърби, черногорци и бившият руски офицер Николай Димитриевич Далматов. Дружината трябвало да премине в България през Сърбия. За да пристигнат преди четниците, Никола Войводов и избраният за знаменосец Цветко Павлович се качват на австрийския параход "Германия“. Това е първият случай в българското националноосвободително движение, в който се прибягва до използването на кораб за осъществяването на революционна акция.
Когато на 20 август 1867 г. параходът "Германия“ акостира на русенското пристанище, тя е посрещната, вследствие предателство, от редовна турска войска и полиция. Корабът става арена на поредното кърваво насилие на турските власти. След отчаяна и неравна борба Никола Войводов и Цветко Павлович загиват, верни на клетвата си "Свобода или смърт“.
Министърът на културата може да отдава на концесия паметници, собственост на държавата, за стопанисване на частни или смесени дружества. Общините също могат да предоставят за стопанисване на бизнесмени такива местни обекти. Законът регламентира всички възможности за отдаване на държавна и общинска собственост за ползване от частни фирми срещу заплащане на концесионно възнаграждение от тяхна страна, както и реда за предоставяне на публични услуги от частни компании, за което ще плащат гражданите, държавата или общините.
Остава въпросът ще се наеме ли някои местен бизнесмен да стопанисва къща музей? От такъв обект печалбите не са големи, както например от концесиите на язовири. Но поддържането на музей и почит към героите е гаранция за опазване на историческата ни памет. Иначе и тя ще потъне в забвение и разруха.
