Документът трябва да отрази новата система на Европейския съюз за обща организация на пазарите на селскостопански продукти, пише в мотивите към законопроекта. Целта е да се ограничи нарастването на броя на новите лозя чрез предпазен механизъм, така че да се запази качеството на вината, произведени в ЕС. Според новите изисквания, всяка година ще се дават разрешения за нови насаждения само до 1% на сто от наличните площи през предходната година. Периодът на действие на разрешителния режим за лозови насаждения в общността е в сила от началото на тази година и ще важи до края на 2030 г.
Разрешителните ще се дават от Изпълнителната агенция по лозата и виното, която ще контролира процеса и организацията. Тя ще следи и за това дали са изпълнени издадените разрешения в съответния срок и дали са спазени размерите на определените площи.
При нарушение на срока, за който е издаден лицензът за нови насаждения, глобите са от 100 до 1000 лв. за физическите лица и от 1000 до 10 хил. лв. имуществена санкция за фирми и еднолични търговци. Разрешенията са както за засаждане, така и за презасаждане, което обаче ще се прави в рамките на старите площи. За да се следи дали всички изисквания се спазват, се предвижда да се поддържа лозарски регистър.
Уредени са изискванията към вината със защитено наименование на произход. Законопроектът дава определение не само за традиционните ракии, мента и мастика, но и за плодови вина и видовете оцет, включително балсамовия.
Според новия закон в България се определят 5 географски лозарски региона - северният "Дунавска равнина", източният "Черноморски", подбалканският "Розова долина", южният "Тракийска низина" и югозападният "Долината на Струма".
В определението за ракията е посочено, че сред районите за защитено наименование са Ново село, Сухиндол, Никопол, Евксиноград, Сливен, Любимец и Първенец. Плодовите ракии може да са само сливови, ябълкови, кайсиеви, крушови, прасковени, черешови и малинови.
Източник:segabg.com
