Задачата
на "гоначите" била да тръгнат от трафопоста извън селото, като се разпределят
на разстояние в права редица. Подредени по този начин, те трябвало, заедно с
ловджийките си кучета, да тръгнат към останалите.
На свой ред ловците „на пусия“ се придвижили към местата си с автомобили на
далечни разстояния, както един от друг, така и от мястото, откъдето трябвало да
тръгне другата група.
Колов, заедно с П.Н., останал в местността „Лозята“, близо до място, наричано
„Пчелина“. Другите ловци се намирали на отдалечено разстояние от тях. Двамата
известно време вървели по черен път, след което П.Н. навлязъл в място с
растителност от храсти и дървета.
В един момент кучето на обвиняемия започнало да лае и се насочило към обраслото
място. Колов видял, че храстите се раздвижват и решил, че това е предизвикано
от дивеч. Без да се увери какво се крие зад гъстата растителност, той произвел
изстрел с ловната си пушка „ИЖ“. Там обаче по това време се намирал колегата ну
П. Н. От изстреляния патрон се разпръснали метални проектили (сачми), които
попаднали в главата и гърдите на пострадалия, който паднал на земята и починал
на място.
Впоследствие, в хода на досъдебното производство, от заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза е било установено, че пряката и
непосредствена причина за смъртта на Н. е причиненото от сачмите разкъсване на
мозъка, белия дроб и сърцето, в резултат на пробивното им действие.
С отправянето на изстрел по неясно видима цел, както и използването на сачми с
диаметър над 6 мм при провеждането на групов лов на дива свиня с гладкоцевно
оръжие, при разрешена употреба само на боеприпаси тип „куршум“, Колов действал
в разрез с установените правила. Въпреки че обвиняемият е ловец с дългогодишна
практика, причинената от него смърт на човек се дължи на немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
каквато е лова.
Предстои насрочване на разпоредително заседание по делото.
