Целта на информацията за тези агресивни чужди видове е, хората, които търсят нови екзотични цветя и храсти за дома или двора, и почитателите на разходките сред природата да се запознаят с тях и да се въздържат от разпространението им.
Десетте инвазивни чужди видове растения, които са най-голямата заплахав България:
Айлант, див орех (Ailanthus altissima); Блатен троскот (Paspalum distichum); Бохемска фалопия (Fallopia x bohemica); Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia ); Многолистен бутрак (Bidens frondosus); Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii); Обикновен кактус, опунция (Opuntia humifusa); Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia); Синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa) и ясенолистен клен (Acer negundo)
ИЧВ растенията навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори, обработваемиземи. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване.
Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, ИЧВ нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, и по конкретно.
•загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др.
•намаляване на обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант
•разрушаване на инфраструктура - айланта, аморфата и фалопията имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени.
•Някои ИЧВ растения, като амброзия, японски хмел и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).
Трябва да се ограничи разпространението на ИЧВ растения, като се прилагат специални мерки, съобразени с биологичните и екологичните особености на всеки от тях!
Съгласно Регламент 1143/2014 по отношение на ИЧВ, които засягат ЕС държавите членки трябва да предприемат следните мерки: предотвратяване на навлизането; ранно откриване и бързо ликвидиране на нови ИЧВ; и контрол на вече широко разпространените ИЧВ. Мерките за контрол следва да бъдат пропорционални на въздействието върху околната среда и да са съобразени с местните условия. Те са насочени към премахване, контрол на популацията или ограничаване на разпространяването на инвазивния чужд вид.
Основните методи, които имат известен успех при борбата с ИЧВ растения са механичен, екологичен, химичен и биологичен. Най-добре е да се прилагат комбинация от методи, в зависимост от конкретните условия.
Източник: moew.government.bg
