Николай не са притеснява да каже, че за него 3-ти март е ден за национална гордост от това, че сме българи и празнуваме освобождението си от турско робство. Убеден е, че трябва всеки да даде нещо от себе си, за да запазим националното си самочувствие, което малко сме загубили. „Категоричен съм, че турско робство е имало и определението, че е имало у нас турско „присъствие” ме дразни, засяга ме лично. Искам да наричаме историческите събития с истинските им имена.”- открито заявява младежът.

Георги мисли, че младите хора трябва да имат позиция. Не е задължително да членуват в някоя организация или партия. Те трябва да имат социален живот и среда, в която да намират съмишленици. „При младежите от ВМРО срещнах хора, които искат да правят добри неща, да помагат, да не се притесняват да развяват знамена, да носят факли на шествия и да участват в благотворителни кампании. Едва ли ще стана политик, но със сигурност ще се постарая да открия обективната фактология за историята на нашия народ и да я разказвам такава каквато е била. Убеден съм, че днес може да си патриот, ако не мислиш само за себе си, а и за това как може да си полезен и на другите”-споделя бъдещият историк.

Цветомира емоционално описва красотата на Враца и България и гордостта си от великата българска история. Споделя, че с удоволствие е раздавала на хората в града картички с мартеници на 1- ви март. Девойката знае легендата за мартениците, и думите на хан Аспарух и намира в тях вечното послание на предците: „Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи”.


Тримата младежи са участвали преди време в факелно шествие „Не на Ньойския договор” , участваха и днес в тържеството във връзка с мирният договор подписан в Сан Стефано с който е възродена най-старата европейска държава, българската. За тях това не е било някакъв вид задължение, казват, че това е гражданската им позиция. Дали съвремието ни им харесва? И тримата мислят, че е тема на друг разговор, но за тях Родината е една и всеки е нужно да я обича и пази с патриотизъм, който все още не е изгубил своето съдържание.