"Той ми показа какво значи да си професионалист. Защото той самият е професионалист от класа. Футболист за пример. Истински лидер. Колкото е бърз и експлозивен, толкова е и нахъсан да успее на терена. Трудеше се неуморно по време на всяка тренировка, на всеки мач. Цели 11 години деляхме една стая на лагерите за националния отбор и развихме почти телепатично партньорство.
Той ги надбягваше и центрираше, аз вкарвах. Бързо показа класата си в ЦСКА - и докато аз дойда, на 19 той направи голям трансфер към Сервет. Още в първия си сезон на „Армията“ спечели титлата, после взе акъла на швейцарците с изявите си в Европа и пое по пътя нагоре. Спечели титлата и купата в Швейцария, нижеше гол след гол.
С присъщата си бързина експресно стана лидер и във Волфсбург в Германия, и в Атлетико (Мадрид) в Испания, и в Манчестър Сити в Англия. Нямам търпение след дълги години отново да играем на националния стадион рамо до рамо! Да погледна наляво и пак да видя, че той е там. Да погледна трибуните и те да са пълни като някога - Футболист номер 1 на България за 2006 г. и мой голям приятел завинаги."
