Тоталното неразбиране на влезлия в сила точно преди месец регламент води до излишна бюрокрация. Най-често органите на местното самоуправление искат подпис върху подобни документи при смяна адрес, за да обработят ЕГН-тата им. „Органите на държавна власт разполагат със законови правомощия за събиране и обработване на лични данни с цел предоставяне на услуги на гражданите и те не следва да затрудняват тези услуги чрез допълнително изискване на съгласие на физическите лица“, коментира пред „Монитор“ Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По думите му освен допълнителна бюрокрация е и неправилно тълкуване и прилагане на новите правила по защита на личните данни.
В комисията постъпват непрекъснато сигнали, че органите за местно самоуправление, най вече общинските структури и кметства, изискват декларации от физическите лица, когато ползват различни услуги. Общината е публичен органи и тя е в правомощието си да предоставя тази услуга и идентифицира лицето, което иска услугата. „Това не става с негова декларация, защото законът казва, че трябва да е идентифицирано лицето, било то Закона за местно самоуправление, било то наредби на общината. За тези публични органи има законово основание да обработват личните данни“, допълни шефът на регулаторът.
Вдигналата се шумотевица около въвеждането на новите правила за опазването на персонална информация е довело до повече жалби в регулатора. Но оплакванията са основно извън компетенциите на КЗЛД. До членовете на комисията гражданите се жалят с твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни, когато са обект на измама или са обект на обсъждане в социалните мрежи.
„Измамите не са от компетентността на КЗЛД, тя не е разследващ орган, който може да я установи. Още повече в социалните мрежи споделянето на информация се използва от физически лица за техни лични или домашни цели. Приложението на закона и регламента се изключва при тези хипотези“, коментира казусите Караджов.
Източник: monitor.bg
