Как се е зародил изразът “Да чукнем на дърво”?

Изразът е синонимен на още няколко, които имат същото предназначение. Вероятно сте чували и за тях - “Да не чуе дяволът” и “Да не чуе злото”. Обикновено се използват, когато се обсъждат важни теми и изведнъж се спомене бъдещето - по този начин изразът служи като защитен щит срещу осуетяване на плановете от злото.

Не може да се определи кога точно хората са започнали да го използват с цел да се предпази щастието или пък да се призове такова в живота.

Различните теории

Има открита връзка между езическите вярвания и този ритуал за щастие. Предците вярвали, че в дърветата живеят духове, а стъблата им са били включвани в немалко религиозни ритуали. Друга предполагаема теория за появата на този израз е, че в миналото предците ни са почуквали по дървото, за да извикат духовете, когато имат нужда от помощ.

Версиите обаче са много и не спират дотук. Някои хора смятат, че обичаят се появява в древна Ирландия - по този начин чрез почукване на дръво езичниците са отправяли своите благодарности на елфите, че са имали късмет в дадено начинание. Православните християни пък го използвали, за да призоват Иисус Христос да ги защити и помогне. В този случай дърветата били символ на кръста.

Още една любопитна теория за чукането на дърво ни отвежда през далечната 1490-та година, свързана със страданията на евреите из територията на Испания. По време на Инквизицията евреите се прикривали в синагогите, изработени именно от дърво. Там те откривали единственото си спасение. Но в тези храмове се влизало след почукване на дървена врата и изричане на таен код. И това е теорията, от която се смята, че е възникнало почукването на дърво - като начин за спасение.

Която и теория да сметнете за вярна, е факт, че с годините това суеверия се утвърждава все повече и се използва и в наши дни за защита от негативна енергия, призоваване на щастие или отправяне на благодарност - всяка култура го използва според своите вярвания.