• Общество • Регион / Мездра • 2461 • 0

Как се е чествал Денят на народните будители в Мездра в миналото?

За пръв път Денят на народните будители е честван неофициално у нас през 1909 г. в Пловдив. Десетилетие по-късно, след втората национална катастрофа, която връхлита България след Първата световна война, настъпва национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. Рухват възрожденските идеали на българското общество, налице е реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система.

Ето защо на 13 декември 1922 г. ХIХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който "Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ”. Идеята за новия празник e на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.

По нареждане на Министерството на народното просвещение новият празник за пръв път е отпразнуван тържествено в София на 1 ноември 1922 г. с празнична литургия, отслужена от Охридския митрополит Борис в катедралната църква "Св. Неделя”.С указ на Цар Борис III от 1 ноември 1923 г. денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството българи. За Ден на народните будители е възприета не просто календарната дата 1 ноември, а понеже на този ден по стар стил тогава се е почитала паметта на преподобни Иван Рилски Чудотворец, считан за небесен покровител на българския народ.
Мирослав Гетов
от

Както в цялата страна, през 20-те, 30-те и първата половина на 40-те години на миналия век един от най-българските празници в календара е честван тържествено и в тогавашната гара Мездра. В ноемврийския си брой от 1929 г. вестник "Искърски фаръ” отбелязва, че "Денят на будителите се чества в двора на величавата нова сграда на прогимназия "Тодор Балабанов”, което свидетелства, че по онова време мездренското учителство и църковни деятели са били душата и сърцето на обществения живот в железничарското селище.

"Протойерей Евгений Лебедев на мек и приятен руско-български език каза, че България ще стане и може да бъде велика, само ако върви по пътя на будителите”, пише редакторът на вестника Йордан Кръстев (1885-1954) и допълва: "Необходимо е да има такива ангели-пазители на нашата Родина и днес, защото лошата съдба, която открай време ни преследва, не е престанала да търси всяка минута удобен момент, за да ни заличи от историческата карта.

Пред страха от утрешния ден трябва да се стреснем и опомним. Идеите на будителите, заветите на онези, що останаха "на поле брани” - ето нашият дълг. Когато днес честваме паметта на будителите, ние шепнешком произнасяме думите: "Поклон пред вас, будители народни, хвала на онези, които днес отиват по същия път. Нека всички се стремим да изпълним заветите им и само тогава ще бъдем добри българи.”

А година по-късно, през есента на 1930 г., в уводна статия същото печатно издание подчертава: "Ние добихме добро наследство, но го проиграхме и загубихме. Или трябва да се опомним и хванем курса на нашите праучители, или отиваме към погибел. Разединението на народа ни, което се насажда от партийните щабове, трябва да се премахне. Не сме ли достигнали дотам, че лозунгът над парламента "Съединението прави силата” в действителност означава: "Разединението прави безсилието, в което сме сега.”

Вие, горе от щабовете на партиите, които имате правата и силата да будите и водите, опомнете се!, призовава в заключение авторът на статията. Водете по пътеките към светлина, към патриотизъм, не патриотарствайте, пестете средствата на един немерно обеднял народ, за да го предпазите от опасните пътища на отчаянието.

Народът ще роди и отгледа от недрата си онези зидари на утрешните дни, които ще напишат в историята ни нов златен век. Това е в заветите на будителите!”

Пламенни слова, които звучат особено актуално и днес…