Според хората с увреждания във Враца, областният център се оказва градът с
най-малкото асистенти в региона. Вероятно са съвсем прави, тъй като в
Криводол са заделени средства за 37 помощници за болните, които не могат
да полагат сами грижи за себе си, а във Враца асистентите са с 22-ма
по-малко. Хората с експертни решения на ТЕЛК, и родителите на децата с
увреждания са недоволни от драстичното намаляване на средствата за
финансиране на личните асистенти. През миналата година са били одобрени 91 помощници, при категоризирани над 250 души с увреждания във
община Враца. И тогава не са били достатъчно. Тази година обаче пари се
дават едва за 15 асистенти и много нуждаещите се остават без тази
необходима услуга
Инвалидите са крайно недоволни, че все още много от институции в града нямат изграден достъп за тях. Има съоръжение за достъп в Областната управа, но едва ли инвалидите са чести посетители на сградата с високите етажи на държавната власт.
В Съдебната палата също има асансьор за инвалиди, но хората с нарушено здраве и там едва ли имат нужда да влизат. Уж градът непрекъснато се ремонтира и градската среда се обновява, пък за тях не се е намерил да помисли поредният архитект и изпълнител на новите обектите.
Хората с инвалидни колички са свикнали да чакат и на входа на Дирекцията за социално подпомагане. Добре че има мобилни телефони, звънят на социалните работници и те слизат при тях на улицата, за да им оправят разни документи. В социалната служба няма асансьор и условията дори за служителите са много лоши.
Инвалидите от Враца са сформирали инициативен комитет и са внесли в Общината описани проблемите и неволите си. Те са разговаряли със зам.-кмета Петя Долапчиева, която е поела ангажимент, че лично ще се заеме със случая и ще изпрати писма до Министерството на труда и социалната политика за увеличаване на бройките за лични асистенти.
Инвалидите, останали без социален асистент, въпреки медицински доказаната им нужда от тази услуга, чакат и писмен отговор от комисията, определила кой има нужда от асистент и кой не. Ако до един месец няма адекватни решения на проблемите им, инвалидите са готови да преминат към протестни действия. Надяват се общинската управа да положи усилия и им предложи повече социални програми и услуги, както и да им се съдейства за намиране на почасова работа. Имат все още надежди, но търпението им е на свършване.
