По повод 142-ата годишнина от гибелта на "Комитчето", както е останал в народната памет Александър Чендов, заупокойна молитва отслужи архимандрит Януарий от Осеновлашкия манастир "Рождество Богородично", по-известен като "Седемте престола".

След помена Негово Високопреподобие отслужи водосвет за здраве на жителите на двете балканджийски селища и освети курбана, осигурен от Община Своге, а участниците в поклонението поднесоха цветя пред паметника на героя, роден в сливенското село Аладаглий (дн. Гергевец).

Възпоменателната проява уважиха кметовете на Игнатица и на Осеновлаг Иво Костов и Бонка Младенова, както и заместник-председателят на Общински съвет - Мездра инж. Георги Валентинов. Сред дошлите да си спомнят за Александър Чендов, бе 79-годишната Иванка Войнова, по чиято инициатива през 2009 г. недалече от лобното място на най-младия Ботев четник е поставена паметна плоча.

Сведенията за Александър х.Димитров Чендов са оскъдни, четем в проучването на Мария Кирова и Росица Георгиева от Регионален исторически музей - Сливен "Към биографията на сливенци, участници в Ботевата чета - 1876 г.". Знае се само, че семейството му е от близкото до Сливен село Аладаглий (дн. Гергевец), затова в Града на 100-те войводи били известни като рода Аладаглиеви. Майка му Елисавета е от стар сливенски род, нейните братя били чокои (земевладелци) във Влашко. Младият Александър напуска родното си място и отива при вуйчовците си в Браила.

В четата на Христо Ботев го води Сава Катрафилов. Според друг Ботев четник - Никола Кючуков, причините са: „да отърве деда Желя войводата, понеже то (б. а. Александър Чендов) се заканило на последния и мерило го с куршум, загдето му отказал да го приеме в четата си”.

Спомените на четници от 1876 г. го описват като 16-годишно момче, с готовност да участва в сраженията наред с опитните комити. След разгрома на четата, той попада в групата на х.Петър Хаджиилиев , а на 22 май се присъединява към групата на Никола Войновски. Изнемощял до краен предел, Чендов не е в състояние да продължи. Оставят го в Ржана планина, в местността „Брезовица”.

Според преданието, останало в паметта на местните хора Александър Чендов е погубен от овчаря Стоян Дашин от Осеновлаг. Именно при него раненият Ботев четник потърсил убежище. Известно време овчарят се грижел за момчето, което се било скрило в една пещера, но страхувайки се турците да не разберат, че помага на младия комита и да си отмъстят на семейството му, го убил и заповядал на ратая си да изгори трупа му.

Десетина години след Освобождението Стоян Дашин се самоубил, но извършеното от него предателство и до ден-днешен тегне като зла прокоба над следващите поколения в рода му.