"Когато пазиш в сърцето си първото училище, първия учител и спомените за незабравими срещи, искаш те отново да се случват". Това сподели бившата ученичка на училището, която с умиление си спомня изданията на вестника. И до днес следи всяка среща и инициатива на Мездренското шоколо, просълзява се, когато вижда снимки на греещи детски лица от радост. Дарителката иска да запази анонимност, защото чудесата нямат имена, те просто се случват. Редакционната колегия благодари от сърце за любовта и паметта към училището.
