Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуска земния си път и отива при сина си. Смъртта ѝ била лека и приличала на заспиване, оттук идва и „успение“- заспиване.

На Голяма Богородица църквата почита паметта на своите дарители. В много села и градове се устройват събори и курбани. Този ден е и храмовият празник на Троянския манастир, където всяка година се провежда тържествено поклонение-шествие на чудотворната икона на Богородица.

Традиционната трапеза за празника включва прясна пита с орнамент, мед, пиле каша, варено жито, царевица, тиква, грозде и диня.

Според библейските предания, когато станала на 64 години, при Божията майка се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Тя съобщила това на Йоан Богослов, украсила дома си, раздала дрехите си на бедни жени и помолила да бъде погребана в Гетсимания при Йосиф и родителите й.

В определения ден легнала на леглото си и по някое време светлина озарила стаята й. Христос, обкръжен от светци и ангели, дошъл да прибере майка си. Апостолите я погребали, както била поискала, но на третия ден отворили пещерата, за да й се поклони завърналият се от Индия апостол Тома, и видели, че тялото й го няма. Останала била само плащеница. Смъртта на Богородица се оказала само успение (заспиване), оттук идва и названието, под което е известен денят на нейната смърт.

По божествен начин смъртта на Дева Мария събира всички апостоли и те сядат заедно на прощална трапеза в нейна чест. Когато благославяли хляба, тя самата се явила пред тях. В чест на това събитие на този ден църквата отслужва тържествена литургия и прави възношение – въздигане на хляба.

В нощта преди Голяма Богородица се сбъдват най-силните ни желания

На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.

По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. на трапезата се слагат задълцително плодове – грозде, диня, ябълки.

На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.

Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.

На този ден не се работи никаква работа

Старо поверия гласи: В този ден не се пипа нищо червено!!! На лошо е!

Вярва се, че така младите жени ще останат бездетни!

Друго поверия гласи: На 14 вечерта, бездетните жени молят Богородица да им помогне, носят дарове и преспиват в църквите!

Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.

Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.