Законопроектът предвижда още наказанието за работодателя да е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв. при повторно нарушение, свързано с недеклариран труд, а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.
От законопроекта става ясно, че намаляват минималният и максималният размер на административната санкция при извършване на повторно нарушение. В момента е записано, че имуществената санкция или глобата са от 20 000 до 30 000 лв.,са съответно глоба от 5000 до 20 000 лв.
В мотивите е записано, че по този начин се намалявал широкият диапазон между минимум и максимум на наказанията, както при квалифицирания състав, така и при сравнението му с размера на санкцията, предвидена за нарушение, което е извършено за първи път. Също така се осигурявала съпоставимост на размера на санкцията за повторно нарушение на други разпоредби на Кодекса на труда.
Глоба в размер от 100 до 500 лв. грози пък работник, който откаже да съдейства на инспекцията по труда, след като е хванат да нарушава трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. Шефът му пък го грози имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лева или глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Като мотив за тези промени е записано, че задължението за оказване на съдействие на контролните органи има за цел да се изясни конкретната фактическа обстановка и да се съберат и оценят всички доказателства. Неоказването на съдействие от страна на работодателя в повечето случаи има за цел да прикрие или да попречи за установяването на извършено нарушение, съответно да препятства налагането на наказание. Определянето на по-висок размер на санкцията за неоказване на съдействие имало превантивна цел, пише още в законопроекта.
