Православната църква отрежда този ден като празник на четиридесетте войници от арменския полк в град Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Лициний (IV в.).
Според старата християнска житийна митология, светите 40 мъченици са били римски войници, които тайно изповядвали християнството. Техният полк бил разположен в малоазиатския град Севастия. Когато ги разкрили, войните били подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 войни. Това става през 320 г.от н.е., няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира. В българските религиозни вярвания - 40-те светци войни са представени като младенци. Така сред старите българи празникът е известен като Младенци.
Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори. Най-известния от тях е Търновската колона на цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.). В нея е отбелязана паметната победа на българския владетел при Клокотница. Там на 9 март 1230 г. българският цар нанесъл голямо военно поражение на епирския деспот Теодор Комнин.
За празничната трапеза от предната вечер се месят обредни хлябове - младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Младенците се приготвят главно в Западна България. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката.
Освен обредните хлябове, на трапезата се слагат 40 червени чушки, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.
Празникът на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята, за да се затопли. Хората вярвали, че на този ден слънцето вече се обръща към лято.
Сред обичаите на празника основно място заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: "Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача". На този ден не трябва да се провлачва конец, за да не се въдят змии и не се споменава името на влечугите. Вярвало се, че на този ден излизат змиите. Който убие змия, взема главата ѝ, слага в нея семки босилек и ги посажда. Този босилек се употребявали като цяр. Ако с него се накичи мома, момците ще лудеят по нея и няма да я ловят магии.
В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.
