Братята Козма и Дамян живеели през ІІІ в. в околностите на Рим. Те били възпитани във вяра и благочестие, привличало ги и лекарското изкуство. След като се изучили, заради тяхната любов към Бога и ближния Той ги дарил и с чудодейната сила да лекуват всякакви болести и страдания сред хората. От голяма благодарност към Бога светите братя лекували, без да вземат пари от болните, затова били наречени безсребреници.

Заради християнската вяра, която изповядвали, те били заплашени със смърт. Когато пратили войници да ги заловят, по желание на излекуваните от тях хора лечителите се скрили в една пещера. Така вместо тях били заловени невинни хора. Щом двамата братя разбрали за това, те не могли да понесат мисълта, че друг може да пострада заради тях, затова отишли и се предали доброволно.

Императорът бил склонен да ги освободи, ако те принесат жертва на езическите богове. Но щом изрекъл тези думи, той се свлякъл на земята. Така императорът бил постигнат от Божието наказание за дръзките си думи. Направил усилие да стане, но не успял. Тогава той осъзнал, че християнският Бог е истинският Бог, повярвал и помолил св. братя да го излекуват, а от благодарност към тях ги освободил.

След това Св. Козма и Св. Дамян продължили да лекуват и да помагат на хората. Междувременно един друг лекар им завидял за славата, завел ги веднъж в гората и там по жесток начин ги убил в 284 г.