Празникът Сретение Господне, известен още като Зимна Богородица и Вълча Богородица, е един от четирите празника, посветени на Божията майка, наред с Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично, и един от дванадесетте Велики празници през годината. От него произлиза традицията, според която на 40-ия ден след появата им на бял свят децата трябва да бъдат въведени в Храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им - до този момент считани за нечисти - да бъде прочетена очистваща молитва.
Самият Исус Христос, обрязан според Божия закон на осмия ден след раждането му, бил занесен от Пресвета Дева Мария и Йосиф в Йерусалимския храм на четиридесетия си ден в изпълнение на Мойсеевия закон, който повелява всяко първородно дете от мъжки пол да бъде представено на Бога и откупено от него на каквато цена родителите могат да платят - чрез жертвоприношението на агне, гургулица или два гълъба.
По същото време, когато Исус бил въведен в храма, там била пророчица Анна, както и праведният старец Симеон, който бил назначен от египетският цар Птоломей II за преводач на старозаветния текст на Библията на гръцки език. На Симеон било казано, че няма да си отиде от този свят, преди да е видял с очите си Спасителя. Паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна се честват на 3 февруари - ден след Сретение Господне, когато членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа и подобно на Симеон да свидетелстват, че са готови да напуснат света с мир.
Пак на 2 февруари честваме и народния празник Петльовден, познат още като Петеларовден, Петлешковден, Петловден и Св. Черна, който води началото си от турското робство. Наречен за празник на мъжките рожби и на мъжкото начало на рода български,
Петльовден е свързан със събирането на кръвния данък. Според легендата, преди повече от 300 години, една майка от бургаското село Еркеч отказала на предаде на турците своя син, въпреки заканите им, че ако не им бъде даден доброволно, ще го заколят. Жената се зарекла, че сама ще отнеме живота на рожбата си, но няма да я даде на турците и когато те се върнали за момчето на другия ден, заварили прага на къщата й опръскан с кръв. Втрещени от стореното, без да знаят истината, турците престанали да събират еничари от това село. А какво всъщност се било случило? Предишната нощ жената извела момчето си извън селото и заклала петел, с чиято кръв изпръскала прага на дома си.
В миналото на този ден майката на мъжко чедо, колела петел, правила
кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата
задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене,
греяно вино, прясна питка, кравайчета.
Ако се спазват стриктно обичаите в различните им версии от миналото, на Петльовден не бива да се хваща работа, а с кръвта от заклания петел трябва да си намажат лицата на децата.
В миналото на този ден жените не докосвали нищо остро - нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец.
