Такава е приблизителната оценка на екипи от различен тип учебни заведения – и обединени училища, които събират деца от няколко села, включително от малцинства и уязвими групи, но и елитни гимназии, където приемът е със сериозен подбор. Още няма "инструмент“ за обективно сравнение и измерване на нивото на подготовка след трите месеца обучение в електронна среда. А системата отново превключва на този формат.
Резултатите от матурите и националните външни оценявания не показаха големи отклонения спрямо миналата година в 12. и 7. клас. От изпитните варианти обаче бе изключен материалът, взет от март до края на учебната година, когато училищата бяха затворени заради пандемията. Такова измерване на подготовката изобщо не се състоя за четвъртокласниците, за които НВО бе отменено. То тепърва предстои за настоящите петокласници, но само в представителна извадка.
Тревогите на директорите след тестовете за входящо ниво са в унисон с резултатите от сондаж на Института за изследвания в образованието. По поръчка на МОН той е направил оценка на въздействието на обучението в електронна среда и други неприсъствени форми – от март до юни. Обхваща 135 училища и техните директори, 4448 ученици от 5. до 12. клас, 5403 родители, 1885 учители. Подборът осигурява представителност на резултатите за гимназиален и прогимназиален етап. Началният не е включен поради спецификата на инструментариума, но данни за учениците от до 4. клас са събрани чрез мнението на родителите.
По отношение на ефективността на преподаването от разстояние едва 36% от учителите определят ученето през този период като пълноценно. Всеки втори посочва, че много от неговите ученици са изпитвали затруднения, а 71% – че децата са имали нужда от допълнително време за разбиране и усвояване на материала. Изключително малка част от учителите (4-9%) смятат, че обучението в електронна среда е било по-ефективно в сравнение с присъственото от гледна точка на резултатите на учениците.
Почти 44% от родителите посочват, че детето им е получавало повече задачи, отколкото при присъствено обучение. Родителите като цяло смятат, че децата им по-скоро не са успели да усвоят учебния материал в същата степен като в клас. Преобладаващ дял (58%) са скептични дали обучението от разстояние е успяло да постигне същата ефективност на ученето при техните деца, каквато би била при присъственото. Само 29% смятат, че ефективността на усвояване на материала при двете форми е еднаква.
По отношение на учениците резултатите са притеснителни. При обучение от разстояние в електронна среда всеки пети (21%) има ниска поведенческа ангажираност – това най-общо е склонността на детето да участва активно в учебния процес и да влага повече усилия при подготовката си. Всеки четвърти (24%) има ниска емоционална ангажираност, свързана с интереса към учене. А почти една трета от учениците (30%) в електронна среда показват ниска когнитивна ангажираност, която по принцип се изразява в ефективни стратегии за учене, задълбочено разбиране и осмисляне. Учениците с висока когнитивна ангажираност са склонни да полагат повече усилия и да отделят повече време за учене, те са значително по-мотивирани и самостоятелни.
И трите показателя са с по-високи при момичетата. Поведенческата и емоционалната ангажираност рязко намалява в гимназиален етап. За разлика от тях, когнитивната ангажираност показва по-голяма динамика, като най-висока е в 12. клас, а най-ниска – в 7. клас. Седмокласниците имат по-ниски нива и на поведенческа и емоционална ангажираност. По време на онлайн обучението учениците са били пред екрана между 4 и 6 часа на ден.
Едва 1/5 от учителите отчитат по-висока мотивация и ангажираност на децата с ученето от разстояние в сравнение с присъственото. Половината посочват, че част от учениците често не са оставали докрай в онлайн часовете, а в часовете на 40% от учителите редовно е имало отсъстващи. Също толкова педагози смятат, че при обучение от разстояние по-малко деца са подготвяли редовно домашните си. Въпреки това, 50% от учителите преценяват, че учениците им са усвоили нужните нови знания (54%) и умения (68%).
Само 20% от родителите смятат, че децата им са показали по-висока мотивация онлайн. По-скептични са родителите на учениците от 1. до 4. клас и тези с високо образование. 64% от родителите на ученици в 7. клас отчитат по-ниска мотивация на децата. Половината от родителите не наблюдават промяна в емоционалната ангажираност. Отново най-скептични са висшистите, като само една четвърт от тях посочват, че децата им са показали по-висока емоционална ангажираност.
Източник: www.marica.bg
