В настоящата книга са представени малка част от живота и творчеството на художника. Илюстрирана е богато със снимки на негови произведения от различни периоди на творчеството му.

„Името на художника Димитър Димитров Куцаров е почти неизвестно, а творбите му са познати предимно в гр. Берковица, в чиято Художествена галерия се пази голяма част от тях, заедно с неговия архив.

Димитър Куцаров е роден на 12 април 1885 г. в Стара Загора, в семейство на златар. Съвсем млад, на 16 години кандидатства в Рисувалното училище в София и е приет, като завършва един от първите випуски (1901 – 1908). Негови преподаватели са проф. Иван Мърквичка по живопис, Стефан Иванов по живопис и композиция, Петко Клисуров по рисуване на гипсови модели, Антон Митов по история на изкуството и методика, Жеко Спиридонов по моделиране. Димитров учи в отдела за учители. Негови състуденти са известните български творци Владимир Димитров – Майстора, Никола Петров, Петър Морозов, Атанас Михов, Елисавета Консулова, Христо Станчев и др. Приятелите от Рисувалното училище го наричали Рембранд.

След завършване и успешно дипломиране Куцаров е записан в Школата за запасни поручици в с. Княжево и веднага след това започва своето странстване като учител в различни градове в страната – Стара Загора, Севлиево, Търговище, Разград, Ямбол, Плевен, Свищов и Берковица. Участник е в Балканските войни (1912 – 1913 г.) и Първата световна война (1915 – 1918 г.)

В Берковица като учител в Педагогическото училище е назначен след 1927 г. Всеотдаен към работата си, отделя внимание на своите ученици, води ги да рисуват на открито в берковския Балкан, учи ги да обичат природата, да я изучават и рисуват. През 1933 г. обаче е уволнен от тогавашния режим и е пенсиониран на 48 годишна възраст. Следва тежък и труден път за твореца и неговото семейство, което живее в крайна нищета и мизерия…

Творчеството на Димитър Куцаров е лишено от външни ефекти, то е дълбоко интимно, свързано с личността му – човек скромен, с културни интереси, хуманен, аполитичен.”

Из книгата „Художникът Димитър Куцаров”