© Борис Кръстев

В своята последна книга самобитният творчески талант на Дарина Цветкова проследява онази житейска съдба на всеки един, който е поел глътка въздух, направил е своите първи стъпки, несигурни и неумели, за да поеме своя път с всичките му препятствия. Книгата е един своеобразен обзор на достойно извървян живот и натрупана житейска мъдрост, която препраща своите послания към идните поколения. С неподправена сърдечност и нескрита носталгия, авторът показва нелекия път, който всеки изминава, но и деликатно напомня, че за да останеш себе си, да те запомнят с добро, трябва да съхраниш човека в себе си.

Дарина Цветкова е родена на 14 септември 1949 г. в село Баня, Карловско. Завършила е Института за детски учителки във Враца. Работила е като музикален ръководител, детска учителка, учител по музика и културно-масова работа. Пише стихове, разкази и новели. Автор е на стихосбирките „Пречистване”, „Съзерцание”, „Необятност”, „Ех...”, „Тинтява” и „Обичник”, на новелата „Сърчице златно” и на поетичните сборници за деца „Цветна дъга” , „Водолейче” и стихосбирката - "Жива".

Член е на Съюза на писателите-земеделци в България и на Литературен клуб "Христо Ботев" при Читалище "Просвета" - Мездра, един от създателите и най-активните членове на Художествено-творчески клуб "Ковачница" при Читалище "Никола Вапцаров" - Игнатица.

Дарина Цветкова има множество публикации в регионалната и национална преса. Носител е на награди и отличия от национални, регионални общински литературни конкурси.