Обект на изследването са отчетните данни за собствените приходи на общините, както и направените разходи за периода, в точа число и непредвидените, свързани с въведените противоепидемични мерки. Проучването обхваща периода 01 март – 30 април 2020 г. и прави съпоставка на данните спрямо същия период на 2019 г.
Избраният подход за анализ съществено се различава с подхода за оценка на изпълнението на собствените приходи на общините, прилаган от Министерство на финансите, чийто прочит на данните, с натрупване от 1 януари до 30 април е публикуван на сайта на ведомството.
В проучването на НСОРБ се включиха 82% от общините или 217 от 265.
На базата на предоставените данни, са изследвани и измененията за 2020, спрямо предходната година в: уточнения годишен план към края на м. февруари и съответно към края на месец април; отчета за собствените приходи и разходите за местни дейности и дофинансирането към същите отчетни периоди, както и допълнителна информация за оценките на очакваното им изпълнение към края на м. май 2020, спрямо отчетените към същата дата на миналата година. На общините бе предоставена възможност да систематизират и остойностят допълнителните (нови и непланирани) разходи, направени във връзка с обявеното извънредно положение.
В него се открояват следните основни тенденции:
Постъпленията от собствени приходи на общините за периода 1 март – 31 април 2020 г. намаляват спрямо същия период на предходната година с 41%, като при данъчните приходи този срив е с 45%. Това намаление на постъпленията е почти наполовина, спрямо отчетените собствени приходи за същия двумесечен период на предходната година, като най-засегнати са големите общини – областни центрове, при които този спад е средно с 44-46%.
При използване на най-популярния подход за оценка на изпълнението - с натрупване от началото на годината към определена дата, който прилага МФ, процентът на намаление на постъпленията от собствени приходи на общините в края на м. април е 24% спад.
„Загубите“ на собствени приходи за периода март-април 2020 г., спрямо същия период на предходната година, са надвишават 159 млн. лв. Прогнозираното свиване на планираните годишни постъпления е с 11%. Според експертни оценки към края на м. май т.г. тези „загуби” се очаква да надхвърлят 200 млн. лв.
Поради липсата на прогнозируемост в прилагането на противоепидемичните мерки е невъзможно разходите да бъдат ограничени със същите темпове, с каквито намаляват постъпленията, общините успяват да ограничат разходите си към края на м. април 2020 г., спрямо същия период на 2019 г., едва с 44 млн. лв. Съкращаване на разходите за местни дейности и намаляване обема на дофинансиране към м. май не се очаква, а напротив – прогнозите са за ръст на разходите с над 242 млн.лв., спрямо същия период на предходната година (март-май).
Общините полагат огромни усилия на местно ниво, за да запазят заетостта в общинските предприятия, дружества и дейности, чието функциониране по обективни причини бе преустановено, съответно - възможностите да генерират приходи.
В изпълнение на препоръките на здравните власти общините разходват около 0.4% от постъпленията от собствени приходи за изпълнението на противоепидемични мерки. Разходите за тези нови и непланирани дейности за м. март и април 2020 надхвърлят 6 млн. лв., а към края на м. юни се очаква да достигнат 18 млн. лв.
Данните показват отчетлива тенденция на формиране на траен дефицит по общинските бюджети в резултат на въведеното извънредно положение и наложените ограничения с цел ограничаване разпространението на заразата с коронавируса, който към края на м. май се очаква да надхвърли 77 млн. лв.
Имайки предвид общата ситуация в страната и забавянето на
икономиката, вероятността за преодоляването на този дефицит в
краткосрочен период (до края на годината) е минимална.
Очакванията, че значителна част от задълженията за местните данъци ще бъдат събрани до края на м. юни също са прекалено оптимистични. По този повод стои и въпросът с предоставянето на полагащата се съгласно чл.45, ал. 2 от ЗПФ финансова компенсация за намалението в собствените приходи на общините, когато то произтича от провеждането на държавна политика, като са необходими и други допълнителни мерки за подкрепа на общините.
Прилагането на процентно съкращаване на разходи в бюджетната сфера би предизвикало масови съкращения на работещите в най-засегнатите от кризата общински предприятия и дейности и би довело до значително натоварване на държавния бюджет с обезщетения за безработица. Заетите в местни дейности и общински предприятия са над 36 хиляди души, чиито заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на общините.
Не на последно място както гражданите в общините, така и местният бизнес очакват да не бъдат ограничавани или лишавани от предоставяните до сега публични услуги, т.е. необходимо е да се запазят обемът и качеството на тези услуги в кризисната и следкризисната ситуация.
