В миналото под сянката на цера местните правели ритуала "отгрибане на сугреби", който се практикувал при наличие на обриви. За целта хората постилали слама, върху която заставал болният. В същото време баячка имитирала как ровят кучето и котката и изричала лечебни заклинания. След това обривът като по чудо изчезвал, разказа Гюрова.

Според нея и името на селото Рани луг произтича от луга, което е също белег за лечебни дадености на района. Легенда разказва, че животните, които се хранели с жълъдите на дъба, прогонвали битуващи в Трънския край гяволетини /дяволи/, заради което мястото се смятало за пречистено. Митичните гяволетини били по-добри от караконджулите и вампирите. Според преданията те се явявали в образ на яре, кон или жена. Дяволите крали чуждия урожай от нивите и го прибирали в своята, нареждайки страшни заклинания. Жителите на Рани луг успели да се избавят по много хитър начин от гяволетините, като засадили в дяволските дупки борова гора, разказа още Гюрова.

Обителта до ранолужкия цер - църквата "Св. Николай", е сред най-старите запазени църкви в Знеполе, допълни Гюрова. През Възраждането там е било открито килийно училище (1859 г.). След като по времето на социализма храмът бил занемарен и покривът му рухнал, местното население предприело инициатива по възстановяване на старината. Сега църквата е укрепена - притворът е подсилен с бетонни колони, а през есента на 2012 г. и покривът бил подменен.

Над 300-годишният дъб-цер в трънското село Рани луг спечели първо място в конкурса "Дърво с корен 2018" у нас с 1 236 гласа. От 1 февруари 2019 г. трънският исполин влезе в ожесточена надпревара с още 14 европейски дървета. "Конкуренцията е силна, борим се с държави като Русия, Великобритания, Испания, Франция. Те са големи, с многобройно население и освен това се подкрепят по съседски за вота за второто дърво. Затова се надявам да привлечем за гласуването нашите съседи от Сърбия и Македония, а може би и от други страни, които не са представени на конкурса", сподели Гюрова.

Според нея евентуална победа на ранолужкия цер би била безценна национална реклама за България и би повишила интереса към страната ни като туристическа дестинация.

Гласуването ще продължи до 28 февруари, като през последната седмица - 22-28 февруари - резултатите ще бъдат скрити и поддръжниците на конкурса няма да виждат актуалното класиране. За да се гласува, трябва да бъдат избрани две дървета и да се потвърди изборът чрез активиране на връзка, получена на посочен електронен адрес.

"Всеки може да допринесе, като не просто гласува лично, а разпространи идеята сред широк кръг приятели, съседи, колеги, роднини и като ги помоли да гласуват и те, а в някои случаи и като им разясни как точно се гласува, тъй като по-възрастните хора се затрудняват понякога", апелират организаторите.

Миналата година за определяне на победителите са били подадени 200 000 гласа. В тазгодишното издание организаторите от сдружение "Партньорство за околна среда", в което участва и българската организация фондация "ЕкоОбщност" очакват още по-голям интерес, защото има две новоприсъединили се страни - Франция и Холандия.

Това е второ участие на трънско дърво в европейската надпревара. Шествековният дъб в трънското село Насалевци, който се състезава за "Европейско дърво на 2017 г." , не успя да спечели приза. Три години по-рано старият бряст в Сливен бе избран за "Европейско дърво на годината 2014". Победителите в тазгодишния конкурс ще бъдат обявени на церемония на 19 март в Брюксел.

Източник: dnes.bg