Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква.

Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Характерен обичай, който се спазва в навечерието на Благовец, е почистването на дворовете и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.

Друго народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. "Злосторникът" бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот.

Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец". В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди "благо жито". Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви.

Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух. На трапезата за Благовец се слага лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: "Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено", тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.

От корена на името Благовец (благо – сладко) произлязъл и обичаят да се посади дърво на този ден, защото плодовете му ще бъдат много сладки. А пчеларите да отворят кошерите и пуснат пчелите, да събират сладък мед.

Вярвало се още, че на този ден и най-силната отрова губи силата си и дори главата на убитата змия можела да се превърне в омайно биле. Затова на Благовец знахарките правели капани и в тях ловели подгонените змии. Убивали ги и в главите им слагали семена от босилек.

На Благовец бабите пробивали ушите на внучките си, за да ги окичат с обеци и вярвали, че не ги боли, защото около тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил.

Иманярите пък, водени от значението на „благо" , в смисъл на „богатство“ и „имане“, се впускали в търсене на заровени съкровища.Вярвало се, че в нощта срещу Благовещение от небитието идват духовете на умрели, които приживе са укрили голямо съкровище. При това точно на мястото, където са го заровили.

Духовете се появявали във вид на светла струя или мержелеещ се дим. И в същата нощ иманярите, които знаели землищата със заровени ценности, но не били сигурни за точното място, обикаляли района и чакали знак. За да предразположат духа, те носели прясна пита и шарена сол, а в лявата ръка – сребърна пара.

На Благовещение според народните вярвания се завръщат и самодивите. Заселвали се във високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсечел такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.

Красиви, но и коварни са самодивите - невидими, чува се само гласът им и живеят на край света. На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкова красиви и грациозни били. Болните можели да се надяват на лек, ако преспят на самодивска поляна, край самодивски извор и се измият с „мълчана вода“ от самодивския кладенец.

От Благовец до 29 август, когато според църковния календар се чества отсичането на главата на Йоан Предтеча, а народът ни го нарича Секновение, самодивите вилнеят на земята, след което се прибират на край света до следващата пролет.

Преди да си тръгнат, пускат отвлечените от тях овчари. Знайно е, че тези свръхестествени същества много обичали музиката, затова напролет, като си харесали някой пастир, който свири хубаво на кавал, го омагьосвали и го водели със себе си до Секновение.