На тротоара в Алеята бяха разположени 17 маси, отрупани с многоцветни мартеници. Повечето продавачи споделиха, че предлаганите червено - бели символи са ръчна изработка. За да се подготвят за базара им е отнело по няколко месеца.

Особено богат бе изборът на масата на Иванка Лилова, която всяка година предлага ръчно изработени мартеници. Според нея хората смятат, че още е рано, минават и оглеждат, но който търси хубава мартеница, винаги открива своята.

„Моите мартеници са от вълна, използвам и памучни материали, но предимно вълна и филц. Изработката на една мартеница отнема много време. Първо трябва да се обработи вълната, да се боядиса, след това да дойде идеята какво точно ще стане”, разказа Лилова.

Иванка сподели и за символиката на цветовете: ”червеното е кръвта, а бялото – надеждата за нещо хубаво, чисто, неопетнено, красиво.”

Според народната митология, Баба Марта е била капризна и своенравна. Както се е смеела, така можела и да заплаче. Грейвало е слънце и хората се подлъгвали да извеждат стадата на паша, а тя бързо напомняла за себе си, като изпращала студ и мраз, вследствие на които пастирите и стадата оставали вкаменени завинаги.

Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък.

Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по мартеницата има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден. Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искат да се избавят от всичко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.