По едно и също време се явил ангел и на двамата и ги възвестил, че ще станал родители на благословено дете. Мария трябвало да го нарекат и да я обрекат в служба на Бога, защото съдбата й е знаменита. Те с радост се съгласили и скоро се появила Дева Мария. Тя живяла с тях 3 години, след което била въведена в храма в Йеруалим, когато отбелязваме Въведение Богородично, Денят на християнското семейство и младеж.
Анна е канонизирана късно, през 19-ти век, но в народното съзнание нейният образ има дълбоки корени. Смята се за закрилница на семейството, майчинството, родилките и бездетните жени.
Затова на този ден се слагали да мътят кокошките - ще се излюпят всички яйца. Не се предяло вълна, за да се родят всички агънца живи. Раздавало се жито за берекет, а младите жени и бременните не трябвало да вършат къщна работа, за да родят лесно.
Но св. Анна е натоварена с много повече символика. По стар стил св. Анна се пада на 22 декември, денят на зимното слънцестоене. Нощта срещу празника е най-дългата нощ от годината. Подобно на Еньовден, когато трае най-дългият ден заради лятното слънцестоене, и този ден е изпълнен с много мистика.
Момите се събирали още по светло по домовете и пазели дома от магии. След залез слънце никой не излизал, особено мъжете, да не ги омаят самодивите. Плътно се затваряли помещенията на добитъка, да не „пощръклее”. Направените през нощта зли магии хващали и трябвало да се пазим от тях. Бродели вещици, врачки и демони. На някои места мъжете палели говежди тор пред вратата, да предпазят дома от магията и уроките.
Освен на Игнажден, и Денят на света Анна е ден, в който се гадае с „полазник” – първият човек, който прекрачи прага. Ако е мъж, ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър и здрав човек – такава ще е и годината.
