Театърът е споделено изкуство. То привлича зрители от цял свят, независимо дали на шумния площад, тъмния величествен салон или миниатюрната зала със задушевна обстановка.И това, разбира се, подобава отбелязване – на 27 март празнуваме Международния ден на театъра.

За първи път идеята за отбелязване на подобен ден идва през 1961 г. от Международния театрален институт. Това е организация, която обединява хората от цял свят, които са свързани с театралното изкуство. Институтът е част от системата на ЮНЕСКО и насърчава сътрудничеството между театралните артисти по цял свят. На 9-тия Световен конгрес на организацията във Виена, президентът на конгреса Армията Кивима, предлага да се създаде Световен ден на театъра. Чрез публично одобрение предложението се приема.

Оттогава празнуваме празника на 27 март, който се свързва още и с откриването на „Театъра на нациите” в Париж. Все пак си говорим за града на любовта. Защо да не го свързваме и с театъра? Театърът е вдъхновениe и предизвиква креативност. Той самият е любов.

Още от 1962 г. до днес се отправя съобщение към всички нас в името на този ден. То е известно като Посланието на световния ден на театъра. Всяка година се избира по един човек с големи заслуги в театъра или такъв, който се отличава със своето сърце и душа, макар и в друга област, да сподели своите размисли за сценичното изкуство и международната хармония. Защото театърът не само радва, но и обединява, прави ни съпричастни и ни учи на любов. През годините известни личности като Жан Кокто, Артър Милър, Елън Стюарт, Ричард Бъртън и Джон Малкович са отправяли посланието, което отбелязва този ден.

Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.