Отказала обаче да се омъжи за него, тъй като била християнка и не искала да свърже живота си с идолопоклонник. Елевсий се опитал да я убеди да се отрече от вярата си, но молбите му били безуспешни.

Елевсий съобщил за това на родителите на Юлиания и заедно с тях я убеждавал да се отрече от вярата си, но никакви молби и увещания нито убеждения не били в състояние да склонят младата християнка да отстъпи и предаде своя Бог.

Разгневен от това, баща й се отнесъл жестоко към нея. Безпощадно я бил и най-после, пребита, я предал да я съди управителят Елевсий. Отхвърленият жених отначало се зарадвал на възможността да отмъсти на отхвърлилата го годеница, но като гледал необикновената й красота, Елевсий отново започнал да я моли да се свърже с него, като обещавал никога да не я принуждава да се покланя на езическите богове. Тези молби обаче не помогнали и Юлиания категорично отхвърлила отново, което предрешило съдбата ѝ.

И действително, нито молби, нито най-безчовечни изтезания не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита отначало със сухи жили, после я обесили за косата, тъй че кожата с косата се отделяла от главата. В същото време изтезавали тялото й с остро желязо и измъчена, едва жива я хвърлили в тъмница. Но сърцето на мъченицата горяло от пламенна молитва и тя с неземна утеха превъзмогвала телесната болка. На другия ден отново взели да мъчат Юлиания, но, покрепяна от истинска божествена сила, тя и в огъня оставала невредима.

Поразен от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла изпитанията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, който прави чудеса, и въодушевен от възторг, изповядал Христа, едничкия истински Бог.

По време на страданията на Юлиания, впечатлени от духовната сила на девицата, около 630 души, също приели християнството. Всички те веднага били посечени с меч, като приели по такъв начин Кръщение чрез своята кръв. С пламенна молитва и неземна помощ, Юлияния превъзмогвала телесната болка. Накрая била обезглавена.

Това станало към 290 г. Тялото й било погребано от християните и над гроба й била построена църква.


Източник: pravoslavieto.com