Марина вече започнала 16-тата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя т на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на девойката така поразила управителя, че решил да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина скромно отговорила на всичко и не скрила, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети в негово служение. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: „Виждат боговете, че желая твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници".
Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмница.
Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните - опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията и непрестанно молела Бог да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за неговото име.
Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави светата мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. А Марина помолила Бога да развърже веригите й, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение.
Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебна песен на Бога Всевишни. Най-после управителят я осъдил на смърт чрез посичане. Света Марина често е изобразявана като победителка на дявола.
Най-често българите празнуват деня на светицата за предпазване от огън и мълнии, това е и третият ден от Горещниците. В Странджа и на някои места в Родопите,Света Марина се почита като повелителка на змиите. Култът към светицата е много силен и по тези места има множество малки параклисчета и лековити извори, носещи нейното име.
Тук света Марина е смятана за сестра на гръмовержеца свети Илия и на иконите от странджанския край светицата е изобразена с кошница, от която се подават змийски глави. Ако на този ден някой види змия я кълне с думите: "Нека света Марина да те умарини!"
Казват, че Света Марина идва в съня на хората, които вярват в нея. Тя пророкува и дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води, особено силни в деня на Света Марина.
Има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари за здраве. Света Марина е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Почитана е като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.
