Легендата разказва, че Юлия е родена в Картаген и произхожда от знатно и християнско семейство. Но, когато персийците покорили града, те отвлекли много хора. Юлия, въпреки че по това време била невръстна, също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия и той дълго време се опитвал да я откаже от вярата й, но Юлия не се отрекла от Христос.
Смъртта й настъпила, когато придружавайки господаря си, св. Юлия попада на остров Корсика по време на езически празненства. Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости - мъчителите й решили да я погубят, така както юдеите били разпънали Христа, затова направили кръст и на него разпнали мъченицата. На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век.
Според житието на мъченицата, след смъртта й божи ангел се явил на монасите от мъжкия манастир, намиращ се на малко островче,наричано тогава Маргарита, а сега - Горгона. Там пратеникът на Бога им известил какво се случило на света мъченица Юлия, и им заповядал по-скоро да отплуват с кораб до този остров, да свалят от кръста многострадалното тяло на светата мъченица и да го донесат в манастира си за погребение.
Монасите се качили на кораба, вдигнали платната и отплавали. Като стигнали до пристанището, те намерили всичко така, както им казал ангелът Господен. Като снели от кръста светото й тяло, те го повили с чисто покривало. Намерили и отрязаните й гърди, захвърлени недалеч до един камък, взели ги и ги поставили до тялото на мястото им. После отнесли тялото на кораба и благополучно се върнали в манастира си. Там погребали с чест тялото й в църквата.
На гроба й започнали да стават чудеса, болни получавали изцеление от различни болести; чудеса ставали и на мястото, където пострадала. Християните, жители на този остров, научили за страданията на светицата и построили малка църква на нейно име на същото място, където била разпъната; там било тясно: това място представлявало стръмен хълм. А там, където били хвърлени отрязаните й гърди, изпод камъка бликнала изворна вода, която била лечебна. Всички болни, които пиели от тази вода или се миели с нея, оздравявали.
Станало и още едно чудо от камъка, до който се допрели гърдите на светицата: всяка година в деня на нейната памет от него росели, подобно на пот, ситни капчици мляко и кръв, в знак на девството и мъченичеството на света Юлия, която като мляко се избелила с девствената си чистота и се обагрила с кръвта си, пролята за Христа. Те капели през целия този ден, от утрото до вечерта; болните се помазвали с тях и получавали изцеление.
След като изминали много години, църквата, построена в чест на светата мъченица на мястото на нейното страдание, остаряла и частично се разрушила. Тогава поискали да построят нова, по-голяма църква на по-широко място, недалеч от старата. Когато приготвили камъни, вар и всички необходимо за строеж и вече искали на следващия ден да полагат основите, на сутринта намерили всички материали - на предишното място, при старата църква.
Строителите изпаднали в недоумение. Не след дълго отново пренесли всичко на новото място; но през нощта всичко пак било върнато. През тази нощ пазачите видели светла девица, която натоварила целия материал, приготвен за строежа, на кола, впрегната с чифт светли волове и го превозила на старото място. Те разбрали, че светицата иска да възобновят храма на старото място и изпълнили нейното желание.
Юлия е женски вариант на латинското име Юлий, което означава къдрокоса, с буйна къдрава коса.
16 юли е датата, на която се предполага, че е роден римският император Гай Юлий Цезар. Латинското название „юлиус" определя и месеца като посветен на Юлий Цезар (101-44 г. пр. Хр.). Днес празнуват и съименниците на императора.
Източник: pravoslavieto.com
