След няколко дни намиращите се най-близо американски войски достигат лагера. Първи пристигат войници от 183-и батальон от 8-а бригада на 3-а американска армия. Първата работа на американците е да издадат заповед затворниците да предадат намиращото се у тях оръжие. Сформираният батальон от съветски военнопленници категорично отказва да предаде трофеите, тъй като те са единственото доказателство за извършеното в лагера освободително въстание. Така батальонът продължава своето самостоятелно съществуване като самостоятелна войскова единица.
В резултат на това въстание са освободени затворниците и в сателитния лагер „Дора”, на 22 април идва ред на Заксенхаузен, на 29 април – Дахау, а на 30 април – Равенсбрюк.
В годините на Втората световна война през лагерите на смъртта преминават над 18 милиона човека, от които 5 милиона граждани на Съветския съюз. Над 12 милиона от тях не оживяват. На територията на Германия и окупираните страни действат повече от 14 хиляди концлагери. Това са места на ужасни престъпления. Хората са били изгаряни в пещите на крематориумите, задушавани в газови камери, измъчвани, изнасилвани, принудени да гладуват и да се трудят до пълно изнемогване. С тях са извършвани ужасяващи медицински експерименти. По признание на самите есесовци продължителността на живота на един концлагерист е по-малко от година, но трудът му се равнява на почти хиляда и петстотин райхсмарки чиста печалба.
Ето защо на този ден – 11 април, заедно с прогресивните хора по света ние почитаме паметта на милионите невинни хора, избити зад бодливата тел на нацистките концентрационни лагери, на тези които понесоха неописуемите ужаси на нацисткия плен, на намерилите смъртта си във фабриките на смъртта. Паметта на народите не бива да позволява да се забравя тази трагедия.
